Стоян Михайловски
(1856 - 1927)
Стоян Николов Михайловски е виден български писател, публицист и общественик, поет и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски - възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски. Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност. В продължение на две години учителства в Дойран, след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки.
След Освобождението от турско робство Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор. За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник "Народен глас" в Пловдив. От 1882 г. е член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).
През 1886-1887 г. е избран за народен представител във Великото народно събрание, а по-късно и в Обикновеното народно събрание (1894–1896 и 1903-1908 г.). По време на Балканската и Първата световна война Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Иван Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.
Творчеството му е жанрово многообразно - епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, поеми, драми. Сътрудничил е и на "Църковен вестник".
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител по музика в Русе, написва стихотворението "Кирил и Методий" като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание "Мисъл" в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий Панайот Пипков - тогава учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на българската просвета и култура.
Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски - възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски. Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност. В продължение на две години учителства в Дойран, след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки.
След Освобождението от турско робство Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор. За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник "Народен глас" в Пловдив. От 1882 г. е член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).
През 1886-1887 г. е избран за народен представител във Великото народно събрание, а по-късно и в Обикновеното народно събрание (1894–1896 и 1903-1908 г.). По време на Балканската и Първата световна война Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Иван Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.
Творчеството му е жанрово многообразно - епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, поеми, драми. Сътрудничил е и на "Църковен вестник".
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител по музика в Русе, написва стихотворението "Кирил и Методий" като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание "Мисъл" в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий Панайот Пипков - тогава учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на българската просвета и култура.
|
|